17.03.2021 г., 18:52  

Урок в жълти дрешки

1.3K 9 27

Едно глухарче, слънчево и жълто,

усмихна се на цялата Вселена.

Във ранно, свежо майско утро,

ръце протегнах, да го взема.

То тъжно ме погледна и помръкна.

В небето се загледа. Реши да отлети.

Между пръстите ми се промъкна,

с вятъра пое, към своите мечти.

Усмихнах се, на танцът му лудешки.

В небето рее се и търси свобода.

Съблякло бързо жълтите си дрешки,

научи ме да дам криле на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иван, благодаря за прочита и коментара! Радвам се, че ти хареса!
  • Полет на глухарче всъщност е възпроизвеждане. Удоволствието беше мое!
  • Албена, истински се радвам на присъствието ти! Благодаря на Милена и нейните "Глухарчета", че те доведоха до моето стихче!
  • Много ефирен стих, поздравления!
  • Доче, усмихна ме! Благодаря ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...