17.03.2021 г., 18:52  

Урок в жълти дрешки

1.3K 9 27

Едно глухарче, слънчево и жълто,

усмихна се на цялата Вселена.

Във ранно, свежо майско утро,

ръце протегнах, да го взема.

То тъжно ме погледна и помръкна.

В небето се загледа. Реши да отлети.

Между пръстите ми се промъкна,

с вятъра пое, към своите мечти.

Усмихнах се, на танцът му лудешки.

В небето рее се и търси свобода.

Съблякло бързо жълтите си дрешки,

научи ме да дам криле на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иван, благодаря за прочита и коментара! Радвам се, че ти хареса!
  • Полет на глухарче всъщност е възпроизвеждане. Удоволствието беше мое!
  • Албена, истински се радвам на присъствието ти! Благодаря на Милена и нейните "Глухарчета", че те доведоха до моето стихче!
  • Много ефирен стих, поздравления!
  • Доче, усмихна ме! Благодаря ти!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...