Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна.
В небето се загледа. Реши да отлети.
Между пръстите ми се промъкна,
с вятъра пое, към своите мечти.
Усмихнах се, на танцът му лудешки.
В небето рее се и търси свобода.
Съблякло бързо жълтите си дрешки,
научи ме да дам криле на любовта.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
