Mar 17, 2021, 6:52 PM  

Урок в жълти дрешки

  Poetry » Other
1.3K 9 27

Едно глухарче, слънчево и жълто,

усмихна се на цялата Вселена.

Във ранно, свежо майско утро,

ръце протегнах, да го взема.

То тъжно ме погледна и помръкна.

В небето се загледа. Реши да отлети.

Между пръстите ми се промъкна,

с вятъра пое, към своите мечти.

Усмихнах се, на танцът му лудешки.

В небето рее се и търси свобода.

Съблякло бързо жълтите си дрешки,

научи ме да дам криле на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иван, благодаря за прочита и коментара! Радвам се, че ти хареса!
  • Полет на глухарче всъщност е възпроизвеждане. Удоволствието беше мое!
  • Албена, истински се радвам на присъствието ти! Благодаря на Милена и нейните "Глухарчета", че те доведоха до моето стихче!
  • Много ефирен стих, поздравления!
  • Доче, усмихна ме! Благодаря ти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...