10 окт. 2008 г., 09:45

Урокът на живота

892 0 4
Пътеки трънливи все обхождах,
друми по-лесни не открих,
по пътя на живота трудно прохождах,
трудно себе си намирах, но успях и се преоткрих.

Падах тежко, но се изправях,
продължавах без карта и компас,
в трудности житейски оцелявах
и ето ме - пак съм тук, при вас.

На живота урока аз научих,
смело да се хвърлям напред,
сладостта му с трудности да получа,
че всяко нещо идва ред по ред.

Ще продължавам по пътеките трънливи,
ще изкачвам стръмни върхове,
ще чакам някога и аз да съм щастлива,
ще се боря - без битка даром, никой не ще ми го даде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...