10.10.2008 г., 9:45

Урокът на живота

891 0 4
Пътеки трънливи все обхождах,
друми по-лесни не открих,
по пътя на живота трудно прохождах,
трудно себе си намирах, но успях и се преоткрих.

Падах тежко, но се изправях,
продължавах без карта и компас,
в трудности житейски оцелявах
и ето ме - пак съм тук, при вас.

На живота урока аз научих,
смело да се хвърлям напред,
сладостта му с трудности да получа,
че всяко нещо идва ред по ред.

Ще продължавам по пътеките трънливи,
ще изкачвам стръмни върхове,
ще чакам някога и аз да съм щастлива,
ще се боря - без битка даром, никой не ще ми го даде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...