20 сент. 2007 г., 19:46

УСЕЩАНЕ 

  Поэзия
1021 0 4

Всеки ден потъвам в тези очи - 

най-накрая искам да се удавя - 

като побеснели планински реки,

искам в тях сърцето си да оставя.



Нека потъне в синия лед,

не го искам такова горещо,

да се отприщи стихията в теб,

да го погълне - поредното нещо.      



Аз не искам любов, нито мога да дам.

Всъщност, може би, само минутка...

Ще те гори ли утре от срам

чувството, че си бил с проститутка?

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??