20 sept 2007, 19:46

УСЕЩАНЕ 

  Poesía
1020 0 4

Всеки ден потъвам в тези очи - 

най-накрая искам да се удавя - 

като побеснели планински реки,

искам в тях сърцето си да оставя.



Нека потъне в синия лед,

не го искам такова горещо,

да се отприщи стихията в теб,

да го погълне - поредното нещо.      



Аз не искам любов, нито мога да дам.

Всъщност, може би, само минутка...

Ще те гори ли утре от срам

чувството, че си бил с проститутка?

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??