Всеки ден потъвам в тези очи -
най-накрая искам да се удавя -
като побеснели планински реки,
искам в тях сърцето си да оставя.
Нека потъне в синия лед,
не го искам такова горещо,
да се отприщи стихията в теб,
да го погълне - поредното нещо.
Аз не искам любов, нито мога да дам.
Всъщност, може би, само минутка...
Ще те гори ли утре от срам
чувството, че си бил с проститутка?
© Зорница Петровска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
