24 мар. 2012 г., 11:31

Усещане

1.3K 0 3

Любовта...

прекланям се пред нея

и искам я във всеки миг.

За някои звучи банално...

за мен е богослов.

И искам я във всеки час,

събуждайки се

във прегръдка.

Защото знам, че днес

е моят ден,

от нея пак благословен.

И моля се за време...

още малко време

да ù се насладя.

Любовта...

дано е с мен до края

и с нея да заспя.

А как страхувам се...

това аз само зная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
  • Жив, искрен, затрогващ стих!

    Разбира се, че е "благослов", а не "богослов"... просто досадна техническа грешка. Това ясно се вижда от последвалото "... от нея пак благословен."

    Светли празници, Мариана!
  • ...Само дето богословът е теолог, човек, изучаващ догмите на дадена религия, и няма място в подобен стих. Може би става дума за благослов?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...