Mar 24, 2012, 11:31 AM

Усещане

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Любовта...

прекланям се пред нея

и искам я във всеки миг.

За някои звучи банално...

за мен е богослов.

И искам я във всеки час,

събуждайки се

във прегръдка.

Защото знам, че днес

е моят ден,

от нея пак благословен.

И моля се за време...

още малко време

да ù се насладя.

Любовта...

дано е с мен до края

и с нея да заспя.

А как страхувам се...

това аз само зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!
  • Жив, искрен, затрогващ стих!

    Разбира се, че е "благослов", а не "богослов"... просто досадна техническа грешка. Това ясно се вижда от последвалото "... от нея пак благословен."

    Светли празници, Мариана!
  • ...Само дето богословът е теолог, човек, изучаващ догмите на дадена религия, и няма място в подобен стих. Може би става дума за благослов?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...