keri-88 (Керанка Иванова)
76 1653
1 февр. 2013 г., 10:45

Усещане 

  Поэзия
632 0 7

Разхождам се по улици и паркове,

дълбоко дишам утринния хлад,

прегърнала през раменете вятъра

усещам, че е силен, нов и млад.

 

Не ме тревожат вечните безделници,

които провокират моя ден.

Да си живеят в скучните  си делници.

Не ме е страх щом вятърът е с мен.

 

Като с перце погалена, душата ми

разтваря всички свои цветове,

понесена във дланите на вятъра

към нови и космични светове.

 

Красиво е! Магично! Даже песенно...

...но трябва да се връщам у дома.

Ще дойда пак, прекрасни ветре мой,

когато в мен изригне самота.

© Керанка Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Ради, Белла и Елена, че посетихте страничката ми! Поздрави!
  • Ух,че хубаво.Значи вятъра помага ,когато те натисне самотата.
  • Хей,ами ако вятърът е стар?Ще го прегърнеш ли?Аз вярвам,че да!Хареса ми!
  • Благодаря, че се отбихте Роси, Жани и Адриан! Жани, споко бе, ние сме си стари дружки с Вятърко...
  • Ти си неизчерпаема, това сега кога излезе...
    А с вятъра внимавай, че той голям палавник
    Харесах!
  • Много добра поезия! Харесах ,поздрави!
  • "...прегърнала през раменете вятъра
    усещам, че е силен, нов и млад."
    Хареса ми! И аз усетих този вятър...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??