Усещане
Разхождам се по улици и паркове,
дълбоко дишам утринния хлад,
прегърнала през раменете вятъра
усещам, че е силен, нов и млад.
Не ме тревожат вечните безделници,
които провокират моя ден.
Да си живеят в скучните си делници.
Не ме е страх щом вятърът е с мен.
Като с перце погалена, душата ми
разтваря всички свои цветове,
понесена във дланите на вятъра
към нови и космични светове.
Красиво е! Магично! Даже песенно...
...но трябва да се връщам у дома.
Ще дойда пак, прекрасни ветре мой,
когато в мен изригне самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
