ma4enka (Мария Костова)
49

14 июн. 2009 г., 21:59

Усещане за мама

Поэзия

1.5K 0 2

Първи път

когато те усетих,

мамо,

то бе твоят скут -

уханен,

топъл,

мек.

Раснах

и пораснах в него.

Вече съм голяма.

За мен

ти винаги оставаше

най-важният човек.

Да, мамо!

Твоята любов

със кротка светлина

огряваше

неравното ми

и усойно

битие.

И как се случи?!

Аз, порасналото ти дете -

улисана

във делника житейски,

на кръст

разпъвана

между задачи в службата

и грижи за дома -

така и не видях,

така и не разбрах

твоето човешко слънце

своя земен път

кога измина.

Последен лъч

от залеза

помилва ми

лицето

само

и тихо

се стопи

в нощта.

Тогава

за последно

те усетих,

мамо -

във болката,

че вече

съм

без тебе

на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬