14 июн. 2009 г., 21:59

Усещане за мама 

  Поэзия
1065 0 2

Първи път

когато те усетих,

мамо,

то бе твоят скут -

уханен,

топъл,

мек.

Раснах

и пораснах в него.

Вече съм голяма.

За мен

ти винаги оставаше

най-важният човек.

Да, мамо!

Твоята любов

със кротка светлина

огряваше

неравното ми

и усойно

битие.

И как се случи?!

Аз, порасналото ти дете -

улисана

във делника житейски,

на кръст

разпъвана

между задачи в службата

и грижи за дома -

така и не видях,

така и не разбрах

твоето човешко слънце

своя земен път

кога измина.

Последен лъч

от залеза

помилва ми

лицето

само

и тихо

се стопи

в нощта.

Тогава

за последно

те усетих,

мамо -

във болката,

че вече

съм

без тебе

на света!

© Мария Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??