Усещане за мама
Първи път
когато те усетих,
мамо,
то бе твоят скут -
уханен,
топъл,
мек.
Раснах
и пораснах в него.
Вече съм голяма.
За мен
ти винаги оставаше
най-важният човек.
Да, мамо!
Твоята любов
със кротка светлина
огряваше
неравното ми
и усойно
битие.
И как се случи?!
Аз, порасналото ти дете -
улисана
във делника житейски,
на кръст
разпъвана
между задачи в службата
и грижи за дома -
така и не видях,
така и не разбрах
твоето човешко слънце
своя земен път
кога измина.
Последен лъч
от залеза
помилва ми
лицето
само
и тихо
се стопи
в нощта.
Тогава
за последно
те усетих,
мамо -
във болката,
че вече
съм
без тебе
на света!
© Мария Костова All rights reserved.
