Усещане за пролет
Тази сутрин откъснах кокиче.
Взех го в шепа, дъхът ми замря.
Ето, жив съм, жив и щастлив съм,
че усещам как слънце земята загря.
И долавям как пулсът ми бие
като в ритъм на празничен химн.
От тръби оглушена, душата ми пее,
пее песен за създателя мним.
Как се случва, че всичко повтаря се,
та с надежда очакваш деня?
Ден за ново пробуждане, за възраждане,
ден, осеян с уханни цветя.
Кой си ти, властелине на времето?
Ти ли слагаш реда на света?
Ти ли даваш надежда на тварите?
Как създаваш навред чудеса?
Търсих отговор при Христос,
при Аллах и при Буда,
неоткрил го, оставам така.
Вдъхновен от делата ти,
с неприкрита възбуда
стискам твойта могъща ръка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
