20 feb 2010, 12:54

Усещане за пролет 

  Poesía » Otra
478 0 6

Тази сутрин откъснах кокиче.

Взех го в шепа, дъхът ми замря.

Ето, жив съм, жив и щастлив съм,

че усещам как слънце земята загря.

 

И долавям как пулсът ми бие

като в ритъм на празничен химн.

От тръби оглушена, душата ми пее,

пее песен за създателя мним.

 

Как се случва, че всичко повтаря се,

та с надежда очакваш деня?

Ден за ново пробуждане, за възраждане,

ден, осеян с уханни цветя.

 

Кой си ти, властелине на времето?

Ти ли слагаш реда на света?

Ти ли даваш надежда на тварите?

Как създаваш навред чудеса?

 

Търсих отговор при Христос,

при Аллах и при Буда,

неоткрил го, оставам така.

Вдъхновен от делата ти,

с неприкрита възбуда

стискам твойта могъща ръка!

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??