24 янв. 2009 г., 13:41

Усетих... 

  Поэзия » Любовная
948 0 1
Усетих трепет по тялото...
Усетих те, усетих топлина...
Усетих целувка по устните...
Усетих мириса на една... сълза...

Усетих един нежен глас,
който с трепет ми говореше... цяла нощ...
Усетих радост в сърцето, но и учудване...
Не, това не бях аз...

Това бе едно изстрадало момиче...
Плакало и нощ, и ден...
Но въпреки това от любовта не се отрича -
живее и обича ден за ден, ден за ден...
Ден за ден...

Това бе една тъжна, самотна душа...
Душа, не познала думата "щастие"...
Душа, не познала никога любовта
и никога не ще я познае...

Дали всичко това беше само сън
или реално преживяване?!

Усетих болката, усетих студа,
усетих в ухото си думите:
"Продължи нататък в живота сама,
продължи... сама..."

© Радина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ради, харесва ми искреността в стиха ти. На 11 си. Има толкова много любов и някъде пред теб е и твоята ГОЛЯМАТА.
    Пиши! Имаш потенциал! Усмихни се!
Предложения
: ??:??