Усетих...
Усетих те, усетих топлина...
Усетих целувка по устните...
Усетих мириса на една... сълза...
Усетих един нежен глас,
който с трепет ми говореше... цяла нощ...
Усетих радост в сърцето, но и учудване...
Не, това не бях аз...
Това бе едно изстрадало момиче...
Плакало и нощ, и ден...
Но въпреки това от любовта не се отрича -
живее и обича ден за ден, ден за ден...
Ден за ден...
Това бе една тъжна, самотна душа...
Душа, не познала думата "щастие"...
Душа, не познала никога любовта
и никога не ще я познае...
Дали всичко това беше само сън
или реално преживяване?!
Усетих болката, усетих студа,
усетих в ухото си думите:
"Продължи нататък в живота сама,
продължи... сама..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радина Стоянова Всички права запазени