svetlitschka (СК)
532 4723
17 мая 2021 г., 03:39  

Ускорение 

  Поэзия
316 1 6

 


Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.

Още малко газта натисни,

раздвижѝ като вятър пейзажа.

 

Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.

 

От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.

 

Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз като Миг, благодаря за докосването, Роси!🌻
  • Усещам бясна скорост и желание, да спрат стрелките и да закипи животът. Поздравления, Светулчице!
  • След поредното ограничение, Пепи, да дишаме с пълни гърди. ☺
  • Много е хубаво!
  • Радвам се да те видя, Зиги! ☺
    Поздравявам и теб, тайнствени оценителю, щеше да ми е от полза да науча къде стърже конструкцията, но...🤔
  • Много ми хареса!!
Предложения
: ??:??