Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.
Още малко газта натисни,
раздвижѝ като вятър пейзажа.
Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.
От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up