May 17, 2021, 3:39 AM  

Ускорение 

  Poetry
317 1 6

 


Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.

Още малко газта натисни,

раздвижѝ като вятър пейзажа.

 

Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.

 

От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.

 

Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.

© СК All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз като Миг, благодаря за докосването, Роси!🌻
  • Усещам бясна скорост и желание, да спрат стрелките и да закипи животът. Поздравления, Светулчице!
  • След поредното ограничение, Пепи, да дишаме с пълни гърди. ☺
  • Много е хубаво!
  • Радвам се да те видя, Зиги! ☺
    Поздравявам и теб, тайнствени оценителю, щеше да ми е от полза да науча къде стърже конструкцията, но...🤔
  • Много ми хареса!!
Random works
: ??:??