Ускорение
Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.
Още малко газта натисни,
раздвижѝ като вятър пейзажа.
Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.
От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.
Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
