17.05.2021 г., 3:39 ч.
Ускорение
Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.
Още малко газта натисни,
раздвижѝ като вятър пейзажа.
Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.
От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.
Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И аз като Миг, благодаря за докосването, Роси!🌻
-
Усещам бясна скорост и желание, да спрат стрелките и да закипи животът. Поздравления, Светулчице!
-
След поредното ограничение, Пепи, да дишаме с пълни гърди. ☺
-
Много е хубаво!
-
Радвам се да те видя, Зиги! ☺
Поздравявам и теб, тайнствени оценителю, щеше да ми е от полза да науча къде стърже конструкцията, но...🤔 -
Много ми хареса!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
