30 окт. 2019 г., 09:47

Усмих

871 3 15

Намигам ти, сега усмих, 
и малко смешки в палав стих. 
Представяш ли си вълк овчар, 
или магаре, мъдър цар, 
а може и кокошчица орел, 
и заек, като рицар смел.
А пък защо и не, кажи, 
и къртица във небесни висини, 
както и миниатюрен слон, 
живеещ във обвивка от бонбон. 

И вече виждам твоята усмивка - 
Довиждане от слончето... в бонбонена обвивка... 

23.06.2019

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много забавно включване, Ничка, от твоя страна 😊
    Усмихна ме, за което благодаря от сърце 😊😀😊
  • За детското въображение всичко е възможно Гош!
    И в приказките всичко е възможно, ако авторът размени историята и придаде
    нов облик!
    Защо вълците да не са овчари, след като пеперудите са хищници и ръфат всяко
    слънчево месо!
    Магарето съдържа мъдрост, защото помогна на едни елфчета от Азкангар и за награда го
    направиха цар!
    Каза ми го луната със сребърно име!
    Кокошката е орел, защото винаги е искала да бъде и изгревът и го даде, но съжали и си остана кокошка!
    Защото вятърната майка я улови и затвори в рубинена клетка!
    Заекът е рицар в недовършената глава на Алиса в страната на смелите кокичета!
    Там и къртицата си прави небесни дупки, за да може небесната почва да е плодородна и да дава драконов плод и мандрагора!
    А слонът обича сладкото и се казва Дъмбо, от филмчето Дъмбо!
    И да съществува, но всичко е образ на тайна и вяра!
    Както алените обувки на колибри, което танцува със звездните облачни бризове и синеморските същества!
    И ти си го видял и написал!
    Беше там, видях те!
  • Благодаря с усмих
    за този стих
    Довереница 😊😀😊
  • Бонбон си хапнах. И намиг
    чух Врабчо пее "Чик-чирик"
    Разказва как във бой надвил
    зелен огромен крокодил.
    От кожата ушил на Врабка
    ботуши, и палто , и шапка
  • Усмих, Пепи 😀
    Да, Ина 😊
    Май не само, адаш 😊
    Радвам се, Стойчо 😀
    Благодаря, приятели 😊😀😊

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...