30.10.2019 г., 9:47

Усмих

861 3 15

Намигам ти, сега усмих, 
и малко смешки в палав стих. 
Представяш ли си вълк овчар, 
или магаре, мъдър цар, 
а може и кокошчица орел, 
и заек, като рицар смел.
А пък защо и не, кажи, 
и къртица във небесни висини, 
както и миниатюрен слон, 
живеещ във обвивка от бонбон. 

И вече виждам твоята усмивка - 
Довиждане от слончето... в бонбонена обвивка... 

23.06.2019

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много забавно включване, Ничка, от твоя страна 😊
    Усмихна ме, за което благодаря от сърце 😊😀😊
  • За детското въображение всичко е възможно Гош!
    И в приказките всичко е възможно, ако авторът размени историята и придаде
    нов облик!
    Защо вълците да не са овчари, след като пеперудите са хищници и ръфат всяко
    слънчево месо!
    Магарето съдържа мъдрост, защото помогна на едни елфчета от Азкангар и за награда го
    направиха цар!
    Каза ми го луната със сребърно име!
    Кокошката е орел, защото винаги е искала да бъде и изгревът и го даде, но съжали и си остана кокошка!
    Защото вятърната майка я улови и затвори в рубинена клетка!
    Заекът е рицар в недовършената глава на Алиса в страната на смелите кокичета!
    Там и къртицата си прави небесни дупки, за да може небесната почва да е плодородна и да дава драконов плод и мандрагора!
    А слонът обича сладкото и се казва Дъмбо, от филмчето Дъмбо!
    И да съществува, но всичко е образ на тайна и вяра!
    Както алените обувки на колибри, което танцува със звездните облачни бризове и синеморските същества!
    И ти си го видял и написал!
    Беше там, видях те!
  • Благодаря с усмих
    за този стих
    Довереница 😊😀😊
  • Бонбон си хапнах. И намиг
    чух Врабчо пее "Чик-чирик"
    Разказва как във бой надвил
    зелен огромен крокодил.
    От кожата ушил на Врабка
    ботуши, и палто , и шапка
  • Усмих, Пепи 😀
    Да, Ина 😊
    Май не само, адаш 😊
    Радвам се, Стойчо 😀
    Благодаря, приятели 😊😀😊

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...