Усмих
Намигам ти, сега усмих,
и малко смешки в палав стих.
Представяш ли си вълк овчар,
или магаре, мъдър цар,
а може и кокошчица орел,
и заек, като рицар смел.
А пък защо и не, кажи,
и къртица във небесни висини,
както и миниатюрен слон,
живеещ във обвивка от бонбон.
И вече виждам твоята усмивка -
Довиждане от слончето... в бонбонена обвивка...
23.06.2019.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
