Намигам ти, сега усмих,
и малко смешки в палав стих.
Представяш ли си вълк овчар,
или магаре, мъдър цар,
а може и кокошчица орел,
и заек, като рицар смел.
А пък защо и не, кажи,
и къртица във небесни висини,
както и миниатюрен слон,
живеещ във обвивка от бонбон.
И вече виждам твоята усмивка -
Довиждане от слончето... в бонбонена обвивка...
23.06.2019.
© Георги Каменов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
