9 июн. 2006 г., 21:20

Усмихната ме запомни, както обичаше ме ти...

1.5K 0 6

Аз казах:"Ще ме замениш",
а ти отрече.
Аз казах:"Ще ме заболи",
сякаш не ме чу...

Не вярвам вече в твойте думи,
Не вярвам...
Нали сега и той е по между ни.

Стига оправдания,стига...престани.
Стига си ме обвинявала,
боли до смърт, не виждаш ли?

Замени ме с други,
не една и две.
Замени ме лесно,
сякаш никога не съм била.

Сякаш Никоя не съм...и не съм била...

Нима искаш да се моля?
Не и този път...
Какво очакваш да ти кажа?
Преди да заговоря по - добре върви...

Ще кажа думи тежки
и много ще боли.
На мен ми стига, че ме смаза,
сърцето свое опази...

Ще оцелея...
Не за първи път.
Ще оживея,
но дали ще има следващ път?

Не очаквай да заплача,
вече и сълзите ми ги няма.
Не очаквай нищо...

Просто забрави!

09.06.06г. Добрич


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Милица, когато писах това имах в предвид други неща...Погледни над повърхността...
    А да ли искам да водя чужд живот? Не...Но не е нужно да обяснявам...Както е казал един велик мислител: "Никога не обяснявай. Пред приятели не е нужно, а враговете няма да ти повярват".

    Няма да обяснявам. Ти прецени в коя група ще си...
  • Човек каквото сам си направи никой друг неможе да му го направи.Апък и как може да ревнуваш най-добрата си приятелка от момчето което тя обича?!Истинските приятели се радват на щастието а не завиждат.На твое място бих била мн щастлива.И какви приятелки сте щом не я разбираш?А може би искаш да си на нейно място ?!
  • няма нужда да се чувстваш неоценена и пренебрегната все пак света не се върти около теб... помисли си и открий причината в себе си а не ме обвинявай... :/
  • супер е..10 +
  • Ще оцелея...
    Не за първи път.
    Ще оживея,
    но дали ще има следващ път?


    Много,много хубаво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...