9.06.2006 г., 21:20

Усмихната ме запомни, както обичаше ме ти...

1.5K 0 6

Аз казах:"Ще ме замениш",
а ти отрече.
Аз казах:"Ще ме заболи",
сякаш не ме чу...

Не вярвам вече в твойте думи,
Не вярвам...
Нали сега и той е по между ни.

Стига оправдания,стига...престани.
Стига си ме обвинявала,
боли до смърт, не виждаш ли?

Замени ме с други,
не една и две.
Замени ме лесно,
сякаш никога не съм била.

Сякаш Никоя не съм...и не съм била...

Нима искаш да се моля?
Не и този път...
Какво очакваш да ти кажа?
Преди да заговоря по - добре върви...

Ще кажа думи тежки
и много ще боли.
На мен ми стига, че ме смаза,
сърцето свое опази...

Ще оцелея...
Не за първи път.
Ще оживея,
но дали ще има следващ път?

Не очаквай да заплача,
вече и сълзите ми ги няма.
Не очаквай нищо...

Просто забрави!

09.06.06г. Добрич


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Милица, когато писах това имах в предвид други неща...Погледни над повърхността...
    А да ли искам да водя чужд живот? Не...Но не е нужно да обяснявам...Както е казал един велик мислител: "Никога не обяснявай. Пред приятели не е нужно, а враговете няма да ти повярват".

    Няма да обяснявам. Ти прецени в коя група ще си...
  • Човек каквото сам си направи никой друг неможе да му го направи.Апък и как може да ревнуваш най-добрата си приятелка от момчето което тя обича?!Истинските приятели се радват на щастието а не завиждат.На твое място бих била мн щастлива.И какви приятелки сте щом не я разбираш?А може би искаш да си на нейно място ?!
  • няма нужда да се чувстваш неоценена и пренебрегната все пак света не се върти около теб... помисли си и открий причината в себе си а не ме обвинявай... :/
  • супер е..10 +
  • Ще оцелея...
    Не за първи път.
    Ще оживея,
    но дали ще има следващ път?


    Много,много хубаво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...