9 jun 2006, 21:20

Усмихната ме запомни, както обичаше ме ти...

  Poesía
1.5K 0 6

Аз казах:"Ще ме замениш",
а ти отрече.
Аз казах:"Ще ме заболи",
сякаш не ме чу...

Не вярвам вече в твойте думи,
Не вярвам...
Нали сега и той е по между ни.

Стига оправдания,стига...престани.
Стига си ме обвинявала,
боли до смърт, не виждаш ли?

Замени ме с други,
не една и две.
Замени ме лесно,
сякаш никога не съм била.

Сякаш Никоя не съм...и не съм била...

Нима искаш да се моля?
Не и този път...
Какво очакваш да ти кажа?
Преди да заговоря по - добре върви...

Ще кажа думи тежки
и много ще боли.
На мен ми стига, че ме смаза,
сърцето свое опази...

Ще оцелея...
Не за първи път.
Ще оживея,
но дали ще има следващ път?

Не очаквай да заплача,
вече и сълзите ми ги няма.
Не очаквай нищо...

Просто забрави!

09.06.06г. Добрич


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милица, когато писах това имах в предвид други неща...Погледни над повърхността...
    А да ли искам да водя чужд живот? Не...Но не е нужно да обяснявам...Както е казал един велик мислител: "Никога не обяснявай. Пред приятели не е нужно, а враговете няма да ти повярват".

    Няма да обяснявам. Ти прецени в коя група ще си...
  • Човек каквото сам си направи никой друг неможе да му го направи.Апък и как може да ревнуваш най-добрата си приятелка от момчето което тя обича?!Истинските приятели се радват на щастието а не завиждат.На твое място бих била мн щастлива.И какви приятелки сте щом не я разбираш?А може би искаш да си на нейно място ?!
  • няма нужда да се чувстваш неоценена и пренебрегната все пак света не се върти около теб... помисли си и открий причината в себе си а не ме обвинявай... :/
  • супер е..10 +
  • Ще оцелея...
    Не за първи път.
    Ще оживея,
    но дали ще има следващ път?


    Много,много хубаво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...