Чета поезия -
за да напиша твоето стихотворение.
Не мога да намеря думите
във хаоса от чувстване.
Един такъв...
сияещ хаос във главата ми -
че ме запълва цялата със тишийна -
до пукане.
Превръщам се във Слънце
всред звездите,
от своя път,
на мен се спря
и ме запали.
И нарисува моето сияние
с очите си,
и ме направи
своя.
Смисъл ми придаде -
по-същински
и от истина.
Прегърна самотата ми
до влюбване.
С целувката
на тишийната -
бездиханни в щастие,
неизречими в унеса
на собственото си значение,
съзнание,
дихание -
замълчават думите...
И само се усмихват -
плахо -
в ъгълчетата на устните ми -
стоплени,
пораснали,
отключени.
© Северина Даниелова Все права защищены
-С