2 янв. 2015 г., 20:27

Усмивка

985 0 19

Усмивката е вечната действителност.

Едно поле, обсипано с цветя,

простряло се до лентата на нищото.

До хоризонта на една мечта.

 

Усмивката е моето спасение.

Дълбока, недвулична и добра.

Навярно е монета провидението

и утре ще надникне пак скръбта

 

като дъждовно притъмнели облаци.

Ще ме обгърне с тиха самота.

Отново ще изглежда невъзможно

да изтърпя дори за миг света.

 

Но ето, че усмивката прелива

през свитите от зимен студ стъкла.

И всичко ми изглежда по-красиво.

Като поле, обсипано с цветя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Милко! Честита нова година и много, ама много усмивки!
  • Не преставаш да правиш подаръци, Нели
  • Благодаря, Ваня! Радвам се, че прочете. Щастлива нова година!
  • Много правилно си го написала " усмивката е моето спасение"! Поздравления!
  • Благодаря, Дочка, че прочете и хареса! Харесах и твоя прочит - да, наистина усмивката е разменна монета, една прегръдка сякаш с други светове. Тя променя всичко. Спомних си за поговорката: "Блага дума железни врати отваря". Пожелавам ти една нова година, изпълнена с много радост и творческо вдъхновение!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...