10 сент. 2025 г., 20:52

Усмивката ...

279 4 7
Усмивката...

                                                                                                                                                                                                                    .
До скоро животът ни - в спор, шеги,
с Божия помощ, толкоз години -
може век да живеем, мислехме ...
Проблеми някак ни улисваха -
забравяхме да се обичаме ...
И внезапно ти нагоре литна -
мигом се сринах край мене с всичко,
секнаха на две слова и мисли,
дела останаха - половини ...
Остана с усмивката си и ти -
на снимката - тази, любимата,
в тъгата ми, която ме теши ...
Безкрайно доверчиво, тъй мило
усмихнат остана, завинаги ...
Боже - за двама ни Те обичам...                                                                                                                                                .              

 

 ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...