10.09.2025 г., 20:52

Усмивката ...

273 4 7
Усмивката...

                                                                                                                                                                                                                    .
До скоро животът ни - в спор, шеги,
с Божия помощ, толкоз години -
може век да живеем, мислехме ...
Проблеми някак ни улисваха -
забравяхме да се обичаме ...
И внезапно ти нагоре литна -
мигом се сринах край мене с всичко,
секнаха на две слова и мисли,
дела останаха - половини ...
Остана с усмивката си и ти -
на снимката - тази, любимата,
в тъгата ми, която ме теши ...
Безкрайно доверчиво, тъй мило
усмихнат остана, завинаги ...
Боже - за двама ни Те обичам...                                                                                                                                                .              

 

 ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...