Усмивката ...
Усмивката...
.
До скоро животът ни - в спор, шеги,
с Божия помощ, толкоз години -
може век да живеем, мислехме ...
Проблеми някак ни улисваха -
забравяхме да се обичаме ...
И внезапно ти нагоре литна -
мигом се сринах край мене с всичко,
секнаха на две слова и мисли,
дела останаха - половини ...
Остана с усмивката си и ти -
на снимката - тази, любимата,
в тъгата ми, която ме теши ...
Безкрайно доверчиво, тъй мило
усмихнат остана, завинаги ...
Боже - за двама ни Те обичам... .
ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
