Усмивката ти слънчева изгрява
Усмивката ти слънчева изгрява
и нищо, че сега е люта зима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
В очите чудни нежността е лава,
в душата топлина от обич има.
Усмивката ти слънчева изгрява.
Лицето ти сияещо дарява
неспирните лъчи от благост- прима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
Туптежът на сърцето те издава...
и устните със жар неугасима.
Усмивката ти слънчева изгрява.
В зениците, космически узрява
съзвездие на любовта, любима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
Ти идваш в утрините ми със слава
и с чар възраждаш ме, Пресътворима.
Усмивката ти слънчева изгрява.
Вълшебният ти взор леда стопява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
