Усмивката ти слънчева изгрява

и нищо, че сега е люта зима.

Вълшебният ти взор леда стопява.

В очите чудни нежността е лава,

в душата топлина от обич има.

Усмивката ти слънчева изгрява.

Лицето ти сияещо дарява

неспирните лъчи от благост- прима.

Вълшебният ти взор леда стопява.

Туптежът на сърцето те издава...

и устните със жар неугасима.

Усмивката ти слънчева изгрява.

В зениците, космически узрява

съзвездие на любовта, любима.

Вълшебният ти взор леда стопява.

Ти идваш в утрините ми със слава

и с чар възраждаш ме, Пресътворима.

Усмивката ти слънчева изгрява.

Вълшебният ти взор леда стопява.