4 сент. 2011 г., 14:04

Усмивки

868 0 0

Усмивки колко рядко виждаш ти,

къде се скриха те, кажи?

Дали животът ни е сив и смръщен,

или печели този, който е намръщен.

 

И гледаме лица застинали, и няма жокер

от емоции, като след 20 години игра на покер.

 

Усмивката лесно тя се появява,

способна е и лед да размразява.

Размърдай устните си ти,

усмихни се и някой друг зарази.

 

И нека този вирус на устата

да ни засегне, както есента - листата.

Ухили се, наслади се на това, че си жив,

макар да нямаш всеки път мотив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...