Sep 4, 2011, 2:04 PM

Усмивки

871 0 0

Усмивки колко рядко виждаш ти,

къде се скриха те, кажи?

Дали животът ни е сив и смръщен,

или печели този, който е намръщен.

 

И гледаме лица застинали, и няма жокер

от емоции, като след 20 години игра на покер.

 

Усмивката лесно тя се появява,

способна е и лед да размразява.

Размърдай устните си ти,

усмихни се и някой друг зарази.

 

И нека този вирус на устата

да ни засегне, както есента - листата.

Ухили се, наслади се на това, че си жив,

макар да нямаш всеки път мотив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...