4.09.2011 г., 14:04

Усмивки

867 0 0

Усмивки колко рядко виждаш ти,

къде се скриха те, кажи?

Дали животът ни е сив и смръщен,

или печели този, който е намръщен.

 

И гледаме лица застинали, и няма жокер

от емоции, като след 20 години игра на покер.

 

Усмивката лесно тя се появява,

способна е и лед да размразява.

Размърдай устните си ти,

усмихни се и някой друг зарази.

 

И нека този вирус на устата

да ни засегне, както есента - листата.

Ухили се, наслади се на това, че си жив,

макар да нямаш всеки път мотив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...