Усмивки
Усмивки колко рядко виждаш ти,
къде се скриха те, кажи?
Дали животът ни е сив и смръщен,
или печели този, който е намръщен.
И гледаме лица застинали, и няма жокер
от емоции, като след 20 години игра на покер.
Усмивката лесно тя се появява,
способна е и лед да размразява.
Размърдай устните си ти,
усмихни се и някой друг зарази.
И нека този вирус на устата
да ни засегне, както есента - листата.
Ухили се, наслади се на това, че си жив,
макар да нямаш всеки път мотив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Генчев Всички права запазени