Никотиана (M.M)
13 45
9 февр. 2020 г., 00:34

Усмивки от сълзи 

  Поэзия » Свободный стих
761 3 2

И в тъмното се промъкнах

измежду спомени и думи пълзящи,

врели, накипели.

Да те заключа и запазя

от изминали длани и

свещи изгорели.

 

С перо от бяла лястовица

рисувах небесата тихи,

мълчаливи.

И някак тайно по детски

в тях сълзите си посадих

и родиха се звезди

засмени и щастливи.

 

Сама пред себе си

протегнах ръка

и душата си скрих.

Да не би да я намерят

и наранят

с остри

бодли.

 

 

 

Ала наивна бях още

и сляпо вярвах,

че розата

без дъжд

може.

© M.M Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах от душа!❤️ Радвам се, че си тук 🤗
  • "...Сама пред себе си
    протегнах ръка
    и душата си скрих.
    Да не би да я намерят
    и наранят
    с остри
    бодли..."

    Чистокръвна поезия!
Предложения
: ??:??