Никотиана (M.M)
13 45
9.02.2020 г., 0:34 ч.

Усмивки от сълзи 

  Поезия » Свободен стих
758 3 2

И в тъмното се промъкнах

измежду спомени и думи пълзящи,

врели, накипели.

Да те заключа и запазя

от изминали длани и

свещи изгорели.

 

С перо от бяла лястовица

рисувах небесата тихи,

мълчаливи.

И някак тайно по детски

в тях сълзите си посадих

и родиха се звезди

засмени и щастливи.

 

Сама пред себе си

протегнах ръка

и душата си скрих.

Да не би да я намерят

и наранят

с остри

бодли.

 

 

 

Ала наивна бях още

и сляпо вярвах,

че розата

без дъжд

може.

© M.M Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах от душа!❤️ Радвам се, че си тук 🤗
  • "...Сама пред себе си
    протегнах ръка
    и душата си скрих.
    Да не би да я намерят
    и наранят
    с остри
    бодли..."

    Чистокръвна поезия!
Предложения
: ??:??