И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и
свещи изгорели.
С перо от бяла лястовица
рисувах небесата тихи,
мълчаливи.
И някак тайно по детски
в тях сълзите си посадих
и родиха се звезди ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация