Усмивки от сълзи
И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и
свещи изгорели.
С перо от бяла лястовица
рисувах небесата тихи,
мълчаливи.
И някак тайно по детски
в тях сълзите си посадих
и родиха се звезди
засмени и щастливи.
Сама пред себе си
протегнах ръка
и душата си скрих.
Да не би да я намерят
и наранят
с остри
бодли.
Ала наивна бях още
и сляпо вярвах,
че розата
без дъжд
може.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© M.M Всички права запазени
