И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и
свещи изгорели.
С перо от бяла лястовица
рисувах небесата тихи,
мълчаливи.
И някак тайно по детски
в тях сълзите си посадих
и родиха се звезди
засмени и щастливи.
Сама пред себе си
протегнах ръка
и душата си скрих.
Да не би да я намерят
и наранят
с остри
бодли.
Ала наивна бях още
и сляпо вярвах,
че розата
без дъжд
може.
© M.M All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
