И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и
свещи изгорели.
С перо от бяла лястовица
рисувах небесата тихи,
мълчаливи.
И някак тайно по детски
в тях сълзите си посадих
и родиха се звезди
засмени и щастливи.
Сама пред себе си
протегнах ръка
и душата си скрих.
Да не би да я намерят
и наранят
с остри
бодли.
Ала наивна бях още
и сляпо вярвах,
че розата
без дъжд
може.
© M.M All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
