ivo (Иво Йорданов)
14 4
19 янв. 2005 г., 19:08

Устата промълви “Не те обичам вече“ 

  Поэзия
1639 0 8

Устата промълви “Не те обичам вече“.

Светът се преобърна. Времето замря,

тихо го повтори и “Съжалявам” рече,

но аз не я чувах, повален от мига.


Ръцете докоснах. В очите потърсих

капка надежда, частица любов.

Ледена приказка, поглед студен

подсказваха тъжно живота суров.


Целувка откраднах, тя не ме спря.

Пак ли повярвах в чудесно видение?

Но сърцето се сви и с болка разбра,

че бе просто от съжаление.


“Сбогом и попътен вятър”

разкъса оковите на вечноста.

“Ще остана твой добър приятел” -

душата ми прониза като ледена кама.


Обърна се и своя път пое

в живота, в който роля нямах.

Изгуби се в светът - дълбокото море,

а аз не исках да повярвам.

 

© Иво Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен много ми хареса! Не пожелавам на никой да мина през това което е описано в стихотворението! Благодаря ти Иво за стихотворението

  • И аз така го помня...има някой неща, който не бива да се оценяват
  • Красиво написано, макар и тъжно!
  • Иво, съжалявам, че си преминал през това. Или че преминаваш, защото е невъзможно да се предолее загубата на човека, който дава смисъл на живота ти. Стихотворението е прекрасно!
  • Наистина е много истинско ,6 и от мене , продължавай да твориш
  • Прекрасно е! Но има много болка в него! 6 и бъди оптимист
  • За съжаление не е само плод на въображението ми,случи се с голямата ми любов.
  • прекрасно....просто е прекрасно!
Предложения
: ??:??