Устата промълви “Не те обичам вече“
Светът се преобърна. Времето замря,
тихо го повтори и “Съжалявам” рече,
но аз не я чувах, повален от мига.
Ръцете докоснах. В очите потърсих
капка надежда, частица любов.
Ледена приказка, поглед студен
подсказваха тъжно живота суров.
Целувка откраднах, тя не ме спря.
Пак ли повярвах в чудесно видение?
Но сърцето се сви и с болка разбра,
че бе просто от съжаление.
“Сбогом и попътен вятър”
разкъса оковите на вечноста.
“Ще остана твой добър приятел” -
душата ми прониза като ледена кама.
Обърна се и своя път пое
в живота, в който роля нямах.
Изгуби се в светът - дълбокото море,
а аз не исках да повярвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иво Йорданов Все права защищены
