Устата промълви “Не те обичам вече“.
Светът се преобърна. Времето замря,
тихо го повтори и “Съжалявам” рече,
но аз не я чувах, повален от мига.
Ръцете докоснах. В очите потърсих
капка надежда, частица любов.
Ледена приказка, поглед студен
подсказваха тъжно живота суров.
Целувка откраднах, тя не ме спря.
Пак ли повярвах в чудесно видение?
Но сърцето се сви и с болка разбра,
че бе просто от съжаление. ...