Устата промълви “Не те обичам вече“
Светът се преобърна. Времето замря,
тихо го повтори и “Съжалявам” рече,
но аз не я чувах, повален от мига.
Ръцете докоснах. В очите потърсих
капка надежда, частица любов.
Ледена приказка, поглед студен
подсказваха тъжно живота суров.
Целувка откраднах, тя не ме спря.
Пак ли повярвах в чудесно видение?
Но сърцето се сви и с болка разбра,
че бе просто от съжаление.
“Сбогом и попътен вятър”
разкъса оковите на вечноста.
“Ще остана твой добър приятел” -
душата ми прониза като ледена кама.
Обърна се и своя път пое
в живота, в който роля нямах.
Изгуби се в светът - дълбокото море,
а аз не исках да повярвам.
© Иво Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И на мен много ми хареса! Не пожелавам на никой да мина през това което е описано в стихотворението! Благодаря ти Иво за стихотворението
-
И аз така го помня...има някой неща, който не бива да се оценяват -
Красиво написано, макар и тъжно!
-
Иво, съжалявам, че си преминал през това. Или че преминаваш, защото е невъзможно да се предолее загубата на човека, който дава смисъл на живота ти. Стихотворението е прекрасно!
-
Наистина е много истинско ,6 и от мене , продължавай да твориш
-
Прекрасно е! Но има много болка в него! 6 и бъди оптимист
-
За съжаление не е само плод на въображението ми,случи се с голямата ми любов.
-
прекрасно....просто е прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
