Устрем

Поэзия » Философская

1.1K 0 4

От себе си се уча да живея,

перото как да не пресъхва,

да трепва от житейска одисея,

въздух живителен да вдъхвам.

Аз себе си измамих да живея,

воювам без да съм сломена

и пиша своя епопея -

нали съм българка родена.

На себе си докрай приличам,

победно дръпнала юздите,

пришпорила съм кон различен

и с устрем - пошлост да раздирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

тюркоаз (Мариола Томова)

О, благодаря ви много приятели!

2014-02-22T07:34:28+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Яка българска пръчка си, Мариола! Господ да те поживи!

2014-02-21T21:34:18+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

пошлото само с устем се раздира, Мариола...
поздравления!

2014-02-21T19:34:46+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"пришпорила съм кон различен
и с устрем - пошлост да раздирам."

На бял кон, във галоп,чак до звездите...
И вятърът в косите ти да свири.
Говорят колкото големи са мечтите ти,
то толкова по-трудното избираш.
То толкова по-трудното обичаш...
(Животът е обичане през болка)
Във ежедневна битка с прозаичното
се раждат поетичните прозорчета...

Успех в ездаческата епопея, Мариола!

2014-02-20T23:37:53+02:00