20.02.2014 г., 22:10

Устрем

1.1K 0 4

От себе си се уча да живея,

перото как да не пресъхва,

да трепва от житейска одисея,

въздух живителен да вдъхвам.

Аз себе си измамих да живея,

воювам без да съм сломена

и пиша своя епопея -

нали съм българка родена.

На себе си докрай приличам,

победно дръпнала юздите,

пришпорила съм кон различен

и с устрем - пошлост да раздирам.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, благодаря ви много приятели!
  • Яка българска пръчка си, Мариола! Господ да те поживи!
  • пошлото само с устем се раздира, Мариола...
    поздравления!
  • "пришпорила съм кон различен
    и с устрем - пошлост да раздирам."

    На бял кон, във галоп,чак до звездите...
    И вятърът в косите ти да свири.
    Говорят колкото големи са мечтите ти,
    то толкова по-трудното избираш.
    То толкова по-трудното обичаш...
    (Животът е обичане през болка)
    Във ежедневна битка с прозаичното
    се раждат поетичните прозорчета...

    Успех в ездаческата епопея, Мариола!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...