20 апр. 2008 г., 02:54

Устрем

824 0 0
Нощ. Красота. Спокойствие.
Боязън. Трепет. Усмивка.
Задоволство. Облекчение.
Мир. Душа. Топлота.

Чувства безброй обхващат
душата без покой.
Връхлитат, преобръщат свят подреден
и отново заминават с обещание
да се върнат някой ден.

Но остават следи неизлечими
и превръщат хората в създания раними.
Нима силата им е толкова голяма,
че човекът се чувства като в
дълбока яма.

Но протяга ръка към небето
и усеща в дълбините на сърцето
своето Аз силно и значимо
как завчаска избавя духа
непоколебимо.

И ето свобода навлиза в дробовете
и човекът става могъщ
и готов пред световете.

Той е тук и сега способен
да посрещне своята съдба,
да изживее своята мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Войнова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...