20 апр. 2008 г., 02:54

Устрем

827 0 0
Нощ. Красота. Спокойствие.
Боязън. Трепет. Усмивка.
Задоволство. Облекчение.
Мир. Душа. Топлота.

Чувства безброй обхващат
душата без покой.
Връхлитат, преобръщат свят подреден
и отново заминават с обещание
да се върнат някой ден.

Но остават следи неизлечими
и превръщат хората в създания раними.
Нима силата им е толкова голяма,
че човекът се чувства като в
дълбока яма.

Но протяга ръка към небето
и усеща в дълбините на сърцето
своето Аз силно и значимо
как завчаска избавя духа
непоколебимо.

И ето свобода навлиза в дробовете
и човекът става могъщ
и готов пред световете.

Той е тук и сега способен
да посрещне своята съдба,
да изживее своята мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Войнова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...