Apr 20, 2008, 2:54 AM

Устрем

  Poetry » Other
822 0 0
Нощ. Красота. Спокойствие.
Боязън. Трепет. Усмивка.
Задоволство. Облекчение.
Мир. Душа. Топлота.

Чувства безброй обхващат
душата без покой.
Връхлитат, преобръщат свят подреден
и отново заминават с обещание
да се върнат някой ден.

Но остават следи неизлечими
и превръщат хората в създания раними.
Нима силата им е толкова голяма,
че човекът се чувства като в
дълбока яма.

Но протяга ръка към небето
и усеща в дълбините на сърцето
своето Аз силно и значимо
как завчаска избавя духа
непоколебимо.

И ето свобода навлиза в дробовете
и човекът става могъщ
и готов пред световете.

Той е тук и сега способен
да посрещне своята съдба,
да изживее своята мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Войнова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...