20 abr 2008, 2:54

Устрем

  Poesía » Otra
828 0 0
Нощ. Красота. Спокойствие.
Боязън. Трепет. Усмивка.
Задоволство. Облекчение.
Мир. Душа. Топлота.

Чувства безброй обхващат
душата без покой.
Връхлитат, преобръщат свят подреден
и отново заминават с обещание
да се върнат някой ден.

Но остават следи неизлечими
и превръщат хората в създания раними.
Нима силата им е толкова голяма,
че човекът се чувства като в
дълбока яма.

Но протяга ръка към небето
и усеща в дълбините на сърцето
своето Аз силно и значимо
как завчаска избавя духа
непоколебимо.

И ето свобода навлиза в дробовете
и човекът става могъщ
и готов пред световете.

Той е тук и сега способен
да посрещне своята съдба,
да изживее своята мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...