Нощ. Красота. Спокойствие.
Боязън. Трепет. Усмивка.
Задоволство. Облекчение.
Мир. Душа. Топлота.

Чувства безброй обхващат
душата без покой.
Връхлитат, преобръщат свят подреден
и отново заминават с обещание
да се върнат някой ден.

Но остават следи неизлечими
и превръщат хората в създания раними.
Нима силата им е толкова голяма,
че човекът се чувства като в
дълбока яма.

Но протяга ръка към небето
и усеща в дълбините на сърцето
своето Аз силно и значимо
как завчаска избавя духа
непоколебимо.

И ето свобода навлиза в дробовете
и човекът става могъщ
и готов пред световете.

Той е тук и сега способен
да посрещне своята съдба,
да изживее своята мечта.