niko_niko (Нико Ников)
198 331
17 мая 2008 г., 12:31

Устремът на поета (IV) 

  Поэзия » Философская
538 0 5

.....


Оттам поетът влезе в сянка

и дълго се боричка с нея -

на мрака мъртвата стопанка,

везната на Уран и Гея.


Във тази битка пламнал люто,

той проси обич и печал,

простенва тихо, недочуто,

от свойта сянка възроптал.


Не пита накъде е пътят

към щастието дивно, леко -

дерзае и се моли, рухнал,

да види светлата пътека.


Умирайки през тази рана,

той свива устните си тихо,

проклина демона през рамо

и тича към лазур усмихнат.

......


Във този устрем на поета

видях аз своето призвание -

да боря сянката проклета

и да изригвам в леко знание.

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??