УТЕХА
УТЕХА
Нали ме чака Господ Бог отгоре,
подготвям се, но мъчи ме въпрос:
възседнал своя дух, с кого да споря
дали съм домакин, или съм гост?
Душа без тяло? – Гола е душата…
А тялото какво е без душа!…
В стремежа си да бъда в двата свята,
от ни един не ща да се лиша.
Побърква ме единството магично
на триста отрицания накуп:
душата ми, – болезнено себична,
слугува на един подвижен труп?!…
Прегърнатите крайности прозират
мига, във който ще се разделят.
Звучи тъга и болка във ефира:
душата ще поеме своя път…
Какво остава долу? – Малък спомен
за къщата на моята душа:
подвижни гени, малко хромозоми,
с които после да се утеша.
Далечна е утехата… Далечна…
Дори за мен да плачат всички музи!…
Че, стъпил на пътеката си млечна,
правнукът ми ще суче пак илюзии…
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
