УТЕХА
УТЕХА
Нали ме чака Господ Бог отгоре,
подготвям се, но мъчи ме въпрос:
възседнал своя дух, с кого да споря
дали съм домакин, или съм гост?
Душа без тяло? – Гола е душата…
А тялото какво е без душа!…
В стремежа си да бъда в двата свята,
от ни един не ща да се лиша.
Побърква ме единството магично
на триста отрицания накуп:
душата ми, – болезнено себична,
слугува на един подвижен труп?!…
Прегърнатите крайности прозират
мига, във който ще се разделят.
Звучи тъга и болка във ефира:
душата ще поеме своя път…
Какво остава долу? – Малък спомен
за къщата на моята душа:
подвижни гени, малко хромозоми,
с които после да се утеша.
Далечна е утехата… Далечна…
Дори за мен да плачат всички музи!…
Че, стъпил на пътеката си млечна,
правнукът ми ще суче пак илюзии…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
