31.03.2007 г., 12:33 ч.

УТЕХА 

  Поезия
740 0 17

УТЕХА

 

 

 

Нали ме чака Господ Бог отгоре,

подготвям се, но мъчи ме въпрос:

възседнал своя дух, с кого да споря

дали съм домакин, или съм гост?

 

Душа без тяло? – Гола е душата…

А тялото какво е без душа!…

В стремежа си да бъда в двата свята,

от ни един не ща да се лиша.

 

Побърква ме единството магично

на триста отрицания накуп:

душата ми, – болезнено себична,

слугува на един подвижен труп?!…

 

Прегърнатите крайности прозират

мига, във който ще се разделят.

Звучи тъга и болка във ефира:

душата ще поеме своя път…

 

Какво остава долу? – Малък спомен

за къщата на моята душа:

подвижни гени, малко хромозоми,

с които после да се утеша.

 

Далечна е утехата… Далечна…

Дори за мен да плачат всички музи!…

Че, стъпил на пътеката си млечна,

правнукът ми ще суче пак илюзии…

 

Ванилин Гавраилов

 

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??